Пет въпроса с арх.Н.Маринов и арх.И.Делова от Асоциация за строителство с естествени материали
1.Кога изречението “слама и кирпич са строителни материали” ще
започне да звучи сериозно на български?

И.Д.: Единият вариант е когато повече хора се замислят реално за много неща около строителния процес, спрат с предразсъдъците и със страха от „завръщане в миналото” като чуят слама и глина… Другият вариант е когато България бъде притисната след няколко години от Европейския съюз със стандарти и изисквания за екопроектиране и енергопотребяващи продукти. Вторият вариант може да се окаже по-реалистичен, макар ние да се надяваме на първия.
Н.М.: Само мога да добавя – когато хората започнат да държат на „комфорта на обитаване”. Този който е опознал това чувство, не би могъл да го забрави.

2. Колко бали, колко глина и колко чифта ръце и крака са нужни
за създаването на една малка къща от естествени материали?

И.Д.: Нужни са чифт търпение и вдъхновение. За другото тепърва ще проверим.
Н.М.: Зависи колко малка може да е малката къща, но най- важното е чувството и емоцията, която се материализира посредством работата. Нужни са преди всичко приятелските усмивки.
Природата ще ни осигури останалото, а ние ще й върнем жеста.

3. Какво е АСЕМ и какво ще прави на Беглика?
И.Д.: Асоциация за строителство с естествени материали (АСЕМ) се явява продължение на близо двугодишните ни изследователски пориви около сламените бали като строителен материал.
Н.М.: АСЕМ е естественото продължение на развитието ни като група от хора с общи интереси в екологията, архитектурата, енегроефективността, човешкият отпечатък, строителството с естествени материали и много други. Последователи на принципа „Мисли глобално, действай локално”.
На Беглика ще се опитаме да докоснем възможно най-много хора до красотата да твориш с естествени материали.

4. За каква къща си мечтаеш като строител/ка на нова сламена България?
И.Д.: Интересен ми е процеса и когато се получава синхрон между многото фактори в него. Важни са взаимовръзките и взаимоотношенията. Тогава и крайните резултати са приятно изненадващи. Реалността се оказва по-интересна от мечтите.
На нов тип процеси (проектиране, строителство, обитаване) ме учат естествените строителни материали , досега с тях и работата с различни хора.
Н.М.: За къща която да не е граница, а връзка между външния свят и домашния уют.

5. Кой и кога трябва и ще легализира сламата?
АСЕМ се е нагърбила с тази тежка задача, процеса не е лесен и бърз, но това не ни уплаши.
Просто бих цитирал една моя любима група : „Какво по-хубаво място от тук и какво по-хубаво време от сега! ”
6. Как бихте променили образованието по архитектура и строителство,
ако ей сега имахте тази възможност?
И.Д.: Много е важно студентите да бъдат “изваждани” от този тип „проектиране на сухо“ и да бъдат въвличани повече в реалността, в нещо конкретно, да имат повече поглед и досег със строителния процес като цяло, с последиците, с хората, заради, които се учат на проектиране. Това от само себе си ще доведе до много повече положителни резултати в мисленето, отколкото разни сложни реформи в образованието(макар, че и такива са нужни).
Практически работни семинари – на терен, сред хора, експериментиране с нови неща и с умението ни да работим заедно. Към това се стремим и с АСЕМ.
Н.М.: Мога единствено да добавя, че трябва да се създаде самосъзнанието на всеки един от студентите, че носи отговорност не само за обитателите, но и към околната среда. Да проумеят и усетят връзката „просвещение”- проект- чертеж- материал- терен. За да се проектира една среда според мен е нужно да се докоснеш и усетиш пулса на мястото, неговото излъчване и настроения дори.

 

Comments are closed.